Акация

Акация – разклонено дърво, достигащо на височина 20 м. Сиво-кафява напукана кора. Листата са текоперести, с дръжки, в основата на които се намират два шипа. Листчетата са яйцевидни и продълговати. Цветовете са бели, ароматни и събрани във висящи гроздовидни съцветия; 5-делна чашка; 5-листно венче; 5 тичинки. Плодът е боб – тъмнокафяв, с няколко кафяви семена.

Разпространение

У нас като декоративно и укрепващо земята растение. родината му е Северна Америка.

Употребяема част

Цветовете, които се берат по време на цъфтежа (май-юни).

Химичен състав

Етерично масло (линалоол, индол, фарнезол, нерол, метилов естер на антраниловата киселина, терпинеол, хелиотропин и др.), флавонов гликозид акацеиин, акацетин, флавоноид робинин, алдехиди, кетони и други съединения.

Действие и приложение

Отхрачващо, слабително, пикочогонно. В нашата народна медицина цветът на акацията се употрбява при заболяване на бъбреците и пикочните пътища, кашлица, главоболие, ревматизъм, невралгия на лицевия нерв, грип, гастрит, стомашни кръвоизливи и др. Употребяват се листата (брани след цъфтежа), корите и корените на растенията. Младите листа и клончета се приемат при увеличена киселинност в стомаха, а листата- против кръвно налягане. Както листата, така и кората и корените са отровни и трябва да се взимат само по лекарско предписание. Външно, като запарка, цветът се употребява за жабурене и за гаргара при зъбобол и гърлобол.

Начин на употреба

Като запарка – 1 супена лъжица от цвета на 0,5л вода.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече