Бял оман

Многогодишно растение с дебели, къси, месести коренища и дълги кафяви корени. Дръжките са високи 100-150 см, изпъкнали, разклонени на върха. Листата са последователни, горната страна с разпръснати косми, отдолу е дебела, мъхеста и кадифена. Основните листа са с дължина до 50 см, елипсовидни или продълговати с яйцевидна форма, насочени към основата, които постепенно се стесняват в дръжка, която е почти толкова дълга, колкото ламината. Листата на стъблото са по-малки, с дължина 10-30 см, продълговати във формата на яйце. Съцветия са коруби с диаметър от 6-7 cm, разположени поотделно на върха на стъблото и клоните. Вдлъбнатините са подредени като плочки. Цветовете са жълти; крайните цветове са плодоносни като език, дълги около 30 мм, средни са андрогинни, тръбни, с 5 зъба. Цъфти от юни до септември.

Разпространение

Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.

Употребяема част

Използват се корените с коренището (Radix Iruiiae, Rhizoma Iniilae cum radicibus), събрани късно през есента или през ранна пролет.

Химичен състав

Дрогата съдържа 1—3% етерично масло, кристалната част на което, наречена хеленин, представлява смес от три сесквитерпенови лактони от селинанов тип — алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон. Освен хеленин в етеричното масло се съдържат алантова киселина, алантол и проазулен. Наред с етеричното масло в корените се съдържат полизахарпдът инулин (около 40%), незначително количество алкалоиди, тритерпени от типа на фриделина, стигмастерол и др. В листата е установено горчиво вещество — алантопикрин.

Действие и приложение

Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.Корените и коренището се използват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, белодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица. Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал (диарии, язва, гастрит и др.), стимулират апетита и подобряват храносмилането. Имат и жлъчегонно действие и могат да се използуват при някои заболявания на жлъчните пътища. В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и др.

Начин на употреба

За вътрешна употреба се приготвя отвара (1 супена лъжица ситно нарязани корени на 1/2 л сода), като варенето продължава 10 мин. От прецедената и изстинала отвара се взема по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно.Противовъзпалителното действие на дрогата в съчетание с известно противомикробно действие прави оправдано външното прилагане на отвара и воден извлек от бял оман за лечение на кожни заболявания (екземи, рани, язви. сърбеж, копривна треска и др.), възпаления на венците, зъбобол (гаргара). Препоръчват се мехлеми (напр. 1 част прах от корени в 10 части свинска мас или маслиново масло). Известно е „омановото вино” (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7—8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече