Къпина

Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Rubus fruticosuc L., с много видове, подвидове, вариетети и форми. У нас са разпространени 44 вида къпина, между които: сива къпина — R. canescens DC, полска къпинa — R. caesius L. влакнеста къпина — R. hirtus W. К., къpвавочеpвена къпина — R. sanguineus Friv. и др. Те са бодливи, храстовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренищa. Листата са нечифтoперести с по 3—7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри — върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20— 30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

Разпространение

Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.

Употребяема част

С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.

Химичен състав

Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини, витамин С и др. Корените — дъбилни вещества, инозит и др.

Действие и приложение

Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно.Къпината се използува като лекарство отдавна. Още старите гърци са употребявали листата за заякчаване на венците. Римляните са ги изполузвали против диария, а Гален прилагал корените против бъбречни камъни. Арабите са използували листата като средство за полово възбуждане. В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация. Плодовете се използуват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.

Начин на употреба

Използува се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6—10 г листа или 15—20 г плод на 500 ml вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече