Лепка
Лепка е многогодишно тревисто растение с 4-ръбесто стъбло и завити назад четинки по стъблото. Листата му са обратноланцетни, по 6 до 9 в прешлени, отдолу с четинки. Цветовете са бели, излизащи от пазвите на листата, събрани в сенниковидни съцветия. Венчето е дисковидно, с недоразвита чашка с 4 тичинки и долен яйчник. Плодът е сух разпукващ се на два дяла.
Разпространение
Край пътищата, храсталаците и посевите, до 1000м надморска височина навсякъде из България.
Употребяема част
Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (май – август ).
Химичен състав
Съдържа триоксиантрахиноновия гликозид галиозин, гликозидите рубиадин и асперулозид, силициева киселина, червено багрило, витамин C, галотанова и лимонена киселина, сапонини, танини и др.
Действие и приложение
Болкоуспокоително, слабително, пикочогонно и противомикробно действие. Полезният ефект на билката се дължи главно на съдържащите се в нея гликозиди асперулозид, рубиадин и галиозин, както и на силициевата киселина и някои налични в нея багрила.Употребява се при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при плеврит, стомашни и чревни болки. В нашата народна медицина се препоръчва при епилепсия, водянка, гуша, болести на черния дроб, подагра, заболяване на сърцето и др. Външно: за компреси при болки в ставите; пресния сок от растението се смесва със свинска мас (в съотношение 5:10 ) – за мазане сутрин и вечер при лишеи, скрофули, кожни обриви и кожен рак. Изсушената билка е подходяща за посипване при рани и циреи.
Начин на употреба
Като запарка – 1 супена лъжица на 0,5л вода за ден.
