Шипка

Шипката е храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди, бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Листата са нечифтоперести, с 5 до 7 яйцевидни, обратно яйцевидни или елипсовидни листчета. Размерите им са между 1,5 и 4 см по дължина и 1 до 2 см по широчина. Цветовете са розови или бели, 4 до 6 см в диаметър, единични или събрани на групи по 3 до 5. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките – многобройни. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервения яйцевиден до сферичен несъщински плод (шипка). Цъфти от май до юли, а плодовете узряват през есента.

Разпространение

Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините oт морското равнище докъм 2000 м надморска височина.

Употребяема част

Използват се шипките (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati).

Химичен състав

Съдържат витамин С, който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Освен витамин С съдържат каротен, витамин B2, К1 и Р, захари, пектинови вещества, органични киселини (лимонена и ябълчна). В семената се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е.

Шипка, Rosehip

Действие и приложение

С богатото си съдържание на витамин С, шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действат диуретично.Шипките се използват при авитаминоза (cкopбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване и др.) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата. Прилагат се при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести. Препоръчват се и като диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

Начин на употреба

Използват се плодчетата в прясно състояние и изсушени, почистени от семената под формата на „люспи”, които запазват витаминното си съдържание през цялата зима. Най-добре е да се консумират без преработка, за да не се намалява съдържанието на витамин С в тях. Може да се използва и отвара от 1 супена лъжица шипки с 250 ml вода, която се пие като чай. Употребява се и т. нар. „шипково вино” (1/2 кг шипки с 4—5 л вода и 1/2 кг захар се държат до печката при често разклащане. След една седмица се прецежда и се пие вместо вода.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече