Валериан

Valerianaceae

Валериан –  многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни светлокафяви сочни корени , излъчващи силна характерна миризма. През първата година се развива розетка от приземни листа, а през следващите години от коренището израства 1 — 1,5 м високо, голо надлъжно набраздено, кухо, в горната част разклонено стъбло. Листата са нечифтопересто нарязани, с 3 до 12 двойки яйцевидно ланцентни, едро назъбени дялове; приосновните са с дръжки, а стъбловите — приседнали. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в сложни щитовидни или метличести съцветия, разположени по връхните разклонения на стъблото. Венчето е фуниевидно, асиметрично, петделно. Тичинките са 3. Плодът е светлокафяв, едносеменен, с хвърчилка от 5—10 перести четинки. Цъфти май—юли.

Разпространение

Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част

Използват се корените заедно с коренищата (Radix Valerianae; Rhizoma cum radicibus Valerianae).

Химичен състав

Съдържа около 0,5—2% етерично масло с главна съставка борнилизовалерианат, на който се дължи специфичната миризма, а също борнеол, лимонен, камфен, изовалерианова киселина, сесквитерпените кариофилен, кадинен и др. Най- голямо значение за седативното действие на дрогата имат т. нар, валепотриати (триестерни производни на ирндоиди). Установени са три главни групи валепотриати: валтрати, ацетовалтрати и дихидровалтрати. Тези съединения са твърде нетрайни и при температура над 35°С бързо се разпадат до биологично неактивни съединения. Наред с валепотриатите и някои от съставките на етеричното масло за седативното действие значение имат и съдържащите се монотерпенови алкалоиди: актинидии, валерннин и др.

Действие и приложение

Корените на дилянката се ползуват с широка популярност от древни времена като успокояващо средство. С методите на научния експеримент е установено, че валерианата подтиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвикана ярост у животните, намалява гърчовите пристъпи, засилва действието на сънотворните средства. Валерианата отслабва спазмите на гладкомускулните органи, регулира дейността на сърцето.Поради тези си свойства валерианата се употребява като успокояващо средство при неврози, при повишена възбудимост па нервната система, при Базедова болест (като помощно средство), при климактерични нервни нарушения, хистерия, при безсъние, мигрена, сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасистоли и др. Използува се още при начални стадии на хипертоничната болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.

Начин на употреба

От корените на валерианата съществуват готови фармацевтични препарати — тинктури, таблетки, гъст екстракт и пр., които се назначават от лекар. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 ml вода и се оставя да кисне в течние на 24 часа. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно При повишена възбуда и безсъние се пие чай от корени на валериана по 1/3-1/2 чаша 2—3 пъти дневно.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече