Върбинка

Върбинка – многогодишно тревисто растение  с високо до 1 м, разклонено, четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1—2 пъти пересто нарязани; горните са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух, разпада се на 4 орехчета. Цъфти май—септември.

Разпространение

Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради, а също като плевел из окопните култури.

Употребяема част

Използват се цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Verbenae), които се отрязват на около 20 см от върха.

Химичен състав

Съдържа иридоидния гликозид вербеналин, етерично масло, танин и др.

Действие и приложение

Върбинката има общоукрепващо и температуропонижаващо действие.При нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост. В народната медицина намира приложение още при анемия, при чернодробни заболявания, при бъбречнокаменна болест, при нередовна менструация. Външно под формата на запарка се използува за гаргара при възпалители процеси в устната кухина и гърлото, при лош дъх на устата. Прилага се под формата на компреси или бани при кожни обриви, изгаряния, трудно зарастващи рани.

Начин на употреба

За вътрешна употреба се прави запарка oт 1 супена лъжица ситно нарязана дрога и 250 ml вряща вода. След изстудяване и прецеждане се пие по 1 винена чаша 2—3 пъти дневно.

Решения за вашия стартиращ бизнес

докоснете се до вълшебния свят на ботаникъл

Private Label Program

Програма, която Ви предоставя възможност за производство на чай, билки и подправки с Ваша собствена марка и с пожелан от...

Прочетете повече